За птиците и хората на Витоша

Вчера беше тихо. Тихо, колкото си пожелаеш. Станах в 5 и половина, пих едно кафе набързо и отпраших към Витоша. Исках да бъда там рано, достатъчно рано, за да посрещна песните на птиците, чудното слънце и всичко останало без да го подценявам.
Денят беше в своето начало, но горе всичко изглежда се е събудило много преди мен. Дърветата се поклащаха, танцувайки. Вятърът шептеше тихичко, слънцето излизаше от облачната си постеля и вече светеше за всеки обитател на това прекрасно кътче.

Поседнах на тревата, запотен и изморен, отпих глътка вода и чух как кука тихо нещо в дървесната безкрайност. Звуците на птиците рано сутрин са по-успокояващи от всяка една нежна човешка песен. Дори, когато майка ми ме приспиваше нощем не можех да чуя нещо по-красиво от птичи глас. Птиците са най-чудните обитатели на тази гора. На Витоша има над 236 вида птици! Можете ли са си представите що за чудо е това?

Мисля, че чувам песните на боровия синигер. Всепризнато е, че той е един от най-добрите певци у нас. Взех и камерата и мисля да снимам, колкото мога повече. Няма нищо по-изумително за сетивата ми от песента на птиците. На нас като хора е трудно да си представим колко трепет и свобода съдържа тя в себе си. Когато видиш птица да лети високо и отпуснеш очите си да се реят сред безкрая, сякаш се прераждаш или тя те отпраща в един нов и различен свят. Когато бях малък, баба ми разказваше една приказка за хора, които можели да виждат през очите на птиците. Искаше ми се и аз да бях такъв човек, един от онези, които да наблюдават безбрежната шир над земята. Птицата за мен е свободата, която идва при теб и ти напомня за себе си.

Дори гълъбите в офиса, които кацат на перваза са някак странно чувствителни, напомнят ми за ефира на небесата.

Тревата е мека, докосвам я с ръце. Чувствам се прероден и възвърнат на тези земя. Яхвам колелото и отивам да се любувам на гората. Бъдете търпеливи, когато сте сред природата …тя винаги слуша внимателно и усеща бързо вашите мисли.