Легендата за Черни връх

Легендата разказва, че Витоша и Люлин планина са наречени на овчар и овчарка, които силно се обичали. Вита пеела от върха на „Голямото било”, а Люлин и пригласял с гъдулката си от „Дългото било”.

Двамата никога не се били срещали, но искали да бъдат заедно. Когато Вита станала мома за женене, момци от близки и далечни села идвали да поискат ръката й, но тя все отказвала, защото копнеела да се омъжи за Люлин. Ядосаната майка на Вита не могла да понесе поредния отказ за брак и проклела дъщеря си и нейния възлюбен. Клетвата застигнала младите и те се вкаменили на местата си. Двете била носят имената им, а върхът, на който Вита се превърнала в черен камък, наричаме Черни връх.

 

Днес Черни връх е и сред стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз (БТС).

Четвъртият по височина връх у нас има специално място в историята на българското туристическо движение. Именно неговото изкачване, организирано от писателя Алеко Константинов на 27 август 1895 г., се счита за рождена дата на организирания туризъм.

Всяка година на този ден стотици туристи изкачват върха.

 

Минали са 120 години от призива на автора към всички жители на столицата – да избягат от пушека на кафенетата и прахта на улиците и сякаш посланието му е все по-силно. С изкачването на Черни връх той обещава: вий ще се преобразите, вий ще станете по-добри, по-здрави, по-уравновесени, по-жизнерадостни”.